Салвадор Дали – сюрреалистичният гений на Вселената, II част

В началото на 20-те години Дали е очарован от произведенията а футуристите, но е напълно решен да създаде свой собствен стил в живописта. През този период той се запознава и се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и с Луис Бонюел. Проявява интерес към творенията на великия гений на кубизма Пабло Пикасо и в неговите работи се вижда влиянието на кубизма. През ноември 1925 година е първата му самостоятелна изложба, в която са включени 27 картини и 5 рисунки на бъдещия гений.

След като е изгонен от Академията заради своето свободомислие, Дали заминава за Париж, където се присъединява към Андре Бретон и започва да създава първите си сюрреалистични творби. Но през 1929 година сюрреализмът става спорно, а за мнозина неприемливо течение в живописта. През същата година Дали се влюбва в Елена Дяконова или Гала. По това време тя е била съпруга с писателя Пол Елоар, но семейните им отношения вече са били поохладнели. Именно тази жена ще се превърне в музата, вдъхновяваща гения на Дали през останалата част от неговия живот.

През 30-те години картините на Дали започват да му носят слава. Постони теми в неговите произведения са били разрушението, корупцията, смъртта, както и света на сексуалните преживявания на човека, повлияни от Фройд. В началото на 30-те Дали влиза в конфликт на политическа основа със сюрреалистите и скъсва с тях.


През 1934 Гала вече е разведена и Дали може да се ожени за нея. Удивителната особенст на тази семейна двойка е, че те са се чувствали и са се разбирали помежду си. Гала буквално е живяла живота на Дали, а той от своя страна я е обожествявал и й се е възхищавал.

След окупацията на Франция през 1940 Дали заминава за Калифорния. Пише постоянно. Но носталгията надделява и през 1948 се връща в Испания. През 1953 се състои неговата голяма ретроспективна изложба в Рим. На нея са представени 24 картини, 27 рисунки и 102 акварели. Вече никой не се съмнява в гения на великия художник и картините му се продават много добре. Но в края на 60-те във връзката му с Гала настъпва криза. През 80-те започват здравословните проблеми на Дали. Лекарите подозират, че страда от Паркинсон - заболяване, оказало се фатално за неговия баща.

На 10 юни 1982 умира Гала и въпреки че отношенията им през последните години не са много близки, смъртта й е тежък удар за Дали. През ноември 1988 той е приет в болница с диагноза "сърдечна недостатъчност". Великият и неповторим гений на сюрреализма на XX век умира на 23 януари 1989 година.

Снимка: enchantedink.forumcommunity.net

Posted in Без категория | Tagged | Коментарите са изключени

Салвадор Дали – сюрреалистичният гений на Вселената

Този век даде на света няколко тайнствени гении. Достойно място в този списък заема Салвадор Дали - личност с многостранен талант, оказала изключително силно влияние на развитието на световната култура и изкуство. И въпреки че през целия си живот Дали е привличал вниманието, все пак е останал една от най-големите загадки на ХХ век.

И за него, както за всички останали гении, е било тясно в неговата страна и по неговото време. Цялата история на неговия живот е пример за любов и страст. Самото име на Дали символизира Любимия, Възлюбения. Няма жена, която не е знаела как е изглеждала неговата любима, Гала, тъй като тя е била основен образ на флаконите с очарователния и вълшебен аромат с бренда Salvador Dali.

Творчеството на Дали го превръща в признат гений още по време на неговия живот. Защото от всичко, което ръката му е докосвала, се е раждал шедьовър - независимо дали се е отнасяло до фотография, операторско майсторство, анимация, литературата или реклама.

На 11 май 1904 година в семейството на Дон Салвадор Дали-и-Куси и съпругата му Фелипа се ражда момче, което в бъдеще ще се превърне в един от най-големите гении на епохата на сюрреализма. Неговото име е Салвадор Фелипе Хасинто Дали. Детето израства в областта Каталуния в североизточната част на Испания, едно от най-красивите кътчета на земното кълбо.

Още в ранното детство на Салвадор се забелязват особености в поведението и в предпочитанията му - неукротимата енергия и ексцентричността на неговия характер не можели да останат незабелязани. Честите избухвания и капризите му често разгневявали неговия баща, но майка му винаги се опитвала да угоди на любимия си син и му прощавала дори и най-отвратителните лудории. В края на краищата за Салвадор баща му става един вид олицетворение на злото, а майка му - символ на доброто.

Дали проявява своя художествен талант в доста ранна възраст. Едва четиригодишен той прави първите си опити да рисува. На шестгодишна възраст Дали е привлечен от образа на Наполеон и той дори се идентифицира с него, чувствайки вътрешната нужда от някакъв вид власт.

Салвадор Дали рисува първата си картина, когато е на 10-годишна възраст. Става въпрос за малък импресионистичен пейзаж, нарисуван върху дъска с маслени бои. Дали започва да стои по цял ден в една малка стая и да рисува. Във Фигерес той взема уроци по рисуване при професор Джоан Нунес и може да се каже, че именно при него талантливият младеж се изгражда като творец или придобива своята "форма". Когато той навършва 14 години, вече е било невъзможно да има съмнение в способностите на Дали в живопистта.

Когато Дали е бил почти на 15 години, е изгонен от монашеската школа за неприлично поведение. Но въпреки това той успява да премине успешно всички изпити и да отиде в колеж, който завършва отлично през 1921 година и се записва в Художествената академия в Мадрид. На 16-годишна възраст Салвадор започва да изразява своите мисли на хартия - момент, от който изкуството и литературата се превръщат в еднаква част от творческия му живот. В импровизираното изданието "Студиум" от 1919 година той публикува есета за Веласкес, Гоя, Ел Греко, Микеланджело и Леонардо. Участва в студентските демонстрации, поради което за един ден попада в затвора.
(Следва)

Снимки: easy-italia.com, abc-people.com, edencaf.forumfree.it

Posted in Без категория | Tagged | Коментарите са изключени

Слабостите и особеностите на гениите

Талантът на гениите винаги е водел до развиването на определи способности за сметка на други. И ако в определени области гениалните личности са били изключителни, в други области те са били по-ограничени дори от обикновените хора.

Ларошфуко казва, че само великите мъже имат големи недостатъци, а според Шопенхауер гениите са не само непоносими в живота, но и безнравствени, и жестоки, така че трудно имат приятели. В действителност многобройни биографии на известни личности потвърждават това.

Освен обикновените слабости, присъщи на всеки човек, гениите имат и своите специфични недостатъци. Почти всички те са имали своите малки и големи странности и ги смятали за прекалено ексцентрични. Мнозина са били лоши съпрузи, но това днес вероятно не изненадва никого. Сафо и Аристотел например са били отдадени на разврат, Толстой е бил изключително ревнив, Карлайл и Некрасов са измъчвали съпругите си, а Доницети - цялото си семейство. Русо е оставил децата си в дом за сираци. Микеланджело е бил страхливец, Хайне и Лермонтов са били известни като присмехулници и подигравачи, Бейкън е бил лъжец, а Лавоазие е вземал подкупи.

Много от гениите са използвали наркотици и алкохолни напитки. Така например Халер е използвал огромно количество опиум, а Русо - кафе. Мнозина от тях не са изпитвали необходимостта да работят спокойно в тишината или в кабинета си, и тъй като не са можели да седят на едно място, постоянно са пътували.

Освен това тези личности често са променяли своите професии и специалности, тъй като трудно са успявали да намерят удовлетворение. При решаването на различни проблеми, те са проявявали прекалена нервност и нетърпение.Но наред с изброените общи черти между гениите, всяка една от тези личности се е отличавала със собствен уникален стил.

Почти всички те са страдали дълбоко от религиозни съмнения и са били суеверни. Основно аномалиите на тези велики мъже са били изразени в структурата на тяхната реч и писане, а не в логически заключения. Почти всички са отдавали голямо значение на сънищата и на мечтите си.

В същото време обаче те са били изключително отдадени на работата си и на своите идеи. Така например, когато Нютон е писал своите "Принципи", той е бил толкова погълнат от мислите си, че е забравял дорида се облича и да се храни. В продължение на месеци Лайбниц е оставал като прикован на своето бюро. Да не говорим за Гьоте, Гогол, Сократ и Архимед, които по време на своята работа не са забелязвали дори грозящите ги опасности...

Снимка: etcetera.com.ua

Posted in Без категория | Tagged , , | Коментарите са изключени